не пускает
жизнь к тебе,
что-то знает
о судьбе,
о пути и
о стране,
нас спасти
нет силы мне.

уберечь
я не смогу:
надо течь,
а я бегу,
надо тихо -
я кричу,
как чертиха,
нас хочу.

мы ослабли,
я сейчас
бьюсь о грабли
в сотый раз.
что исправит?
сила чья?
всё расставит
лишь семья...




URL записи